Обмен учебными материалами


Започва книгата, наименувана „Декамерон“ — наречена още „Принц Галеото“1, която съдържа сто новели, разказани в течение на десет дни от седем дами и трима млади мъже. 33 страница



Затова, щом мъжът й излизал от къщи, тя тръгвала да оглежда стената; не щеш ли, един ден, когато влязла в едно по-закътано място, забелязала съвсем случайно малка пукнатина в стената; доближила се, погледнала през нея и въпреки че не се виждало добре, забелязала, че от другата страна има някаква стая; тогава си рекла: „Ако това е стаята на Филипо (така се казвал младият й съсед), работата е наполовина готова.“ Наредила на слугинята си, която много й съчувствувала, да разузнае най-предпазливо чия е тая стая; оказало се, че това било спалнята на младежа, който живеел там съвсем самичък. Тогава дамата започнала често да застава до пукнатината и щом усетела, че младежът е там, почвала да хвърля камъчета и клечки, докато най-сетне младежът се приближил до стената, за да разбере какво става. Тя му се обадила тихичко, той я познал и й отвърнал; тя използувала случая и му казала всичко, от което той останал много доволен и разширил пукнатината откъм стаята си, но така, че никой да не може да забележи какво е направено; после те често се срещали на това място, разговаряли, докосвали си ръцете, но поради строгия надзор, който ревнивецът упражнявал, повече от това не могли да направят.

Когато наближила Коледа, жената казала на мъжа си, че ако й разреши, тя би искала да отиде тоя ден сутринта на църква, за да се изповяда и причести, както всички останали християни. Но ревнивецът възразил: „Какви грехове имаш, та искаш да се изповядваш?“ Жена му отвърнала: „Как така? Нима ме мислиш за светица, защото по цял ден ме държиш затворена в къщи? Ти знаеш много добре, че и аз, като всички смъртни, си имам грехове, но не искам да се изповядам пред тебе, защото ти не си свещеник.“ Тия нейни думи възбудили подозрение у ревнивеца, който решил да разбере какви са й греховете и веднага измислил как да постигне своите намерения; затова й казал, че няма нищо против, но че държал тя да не отива в друга църква, а в тяхната капела; настоял тя да се изповяда или на техния капелан, или пред някой определен от капелана свещеник (но не пред друг), а след това да се прибере веднага у дома. Жена му си рекла, че се е хванал на въдицата, но не му казала нищо, само отвърнала, че ще направи както той й наредил.

Загрузка...

На първия ден на Коледа жената станала още призори, облякла се и се запътила към църквата, посочена от нейния съпруг. Ревнивецът също станал рано и избързал към църквата, където пристигнал преди жена си; казал на тамошния свещеник какво възнамерявал да направи, опя се съгласил, ревнивецът нахлузил едно свещеническо расо и дълбока и тясна отстрани качулка, от тия, дето носят свещениците, дръпнал я над лицето си и седнал зад олтара. В това време жената пристигнала в църквата и казала, че й трябва свещеника. Свещеникът дошъл веднага, но като чул, че тя иска да се изповяда, отвърнал, че не ще може да и изслуша и ще й прати някой свой другар; после си тръгнал и пратил ревнивеца да се пържи в собствената си мъка. А той пристъпил важно и тържествено и въпреки че било доста тъмничко и че бил спуснал качулката над лицето си, жена му веднага го познала. Щом го видяла, тя си рекла: „Слава тебе господи, задето тоя ревнивец стана свещеник; почакай малко и ще видиш как ще си вземе белята.“ Ти се престорила, че не го е познала и коленичила подмити и краката му.

Месер ревнивецът си сложил в устата няколко камъчета, та като заговори, жена му да не го познае по гласа, защото си въобразявал, че във всичко останало е успял така да се предреши, че жена му в никакъв случай няма да разбере, че е той. Жена му започнала да се изповядва; най-напред му казала, че е омъжена, и подметнала, сякаш между другото, че е влюбена в някакъв свещеник, който всяка нощ я посещавал в леглото й. При тия думи сърцето на ревнивеца се свило от болка, сякаш с нож го проболи, и ако не изгарял от желание да разбере какво ставало по-нататък, щял да се откаже от изповедта и да си отиде. По той успял да се овладее и запитал жената: „Как, нима съпругът ви не спи с вас?“ Жената отвърнала: „Да, месер.“ Тогава ревнивецът я запитал: „Че как е възможно и свещеникът да спи с вас?“ Жената продължила: „Месер, аз не знам какво прави тоя свещеник, но до която и врата да се допре, както и да е заключена или залостена, той веднага я отваря; той ми разправяше, че като стигнел до вратата на моята стая, преди да я отвори, изричал някакви слова, след които мъжът ми заспивал веднага; след като го усети, че е заспал, свещеникът отваря вратата, влиза в стаята и ляга при мен; досега не му се е случвало да не сполучи.“ Тогава ревнивецът казал: „Мадона, тия работи не са никак хубави, ще трябва да престанете.“ Жената рекла: „Месер, не зная дали ще мога да го направя, защото много го обичам.“ Ревнивецът отсякъл: „В такъв случай не мога да ви опростя греховете.“ Жената въздъхнала: „Това не ми е никак приятно, но аз не дойдох тук, за да лъжа; ако бях убедена, че ще мога да го сторя, щях да ви кажа.“ Тогава ревнивецът се обадил: „Мадона, право да си кажа, много ми е мъчно за вас, защото виждам, че ако я карате така, ще погубите душата си; но заради вас няма да пожаля сили и ще прочета Богу нарочни молитви, та дано ви помогнат; понякога ще пращам при вас едно момче, дето прислужва в църквата, и вие ще му казвате дали тия молитви са ви помогнали, или не; помогнат ли, ще продължим.“ Жената отвърнала: „Месер, за бога, не пращайте никого у дома, защото мъжът ми е толкова ревнив, че ако узнае, никой няма да може да му избие из главата мисълта, че тоя човек е дошъл с нечисти намерения, и цяла година няма да имам мира.“ Ревнивецът я успокоил: „Мадона, не се бойте; така ще направя, че от него по тоя въпрос няма да чуете вече ни дума.“ Тогава жената казала: „Щом се наемате да го сторите, нямам нищо против.“

След като се изповядала и получила опрощение на греховете си, тя станала и отишла да чуе литургията. А злощастният ревнивец, ръмжейки от гняв, съблякъл свещеническото расо и се прибрал у дома си, като изгарял от желание да залови жена си и свещеника, за да им даде да разберат и на нея, и на него. Щом се върнала от църква, жената разбрала по лицето на мъжа си, че добре го е наредила тъкмо за празника, въпреки че той се мъчел да прикрие какво е извършил и какво, както си въобразявал, е успял да научи. А тъй като си бил наумил още същата нощ да застане край входната врата и да издебне свещеника, той казал на жена си: „Слушай, налага ми се да вечерям и да спя вън от къщи; затова затвори добре входната врата, затвори вратата откъм стълбата, заключи и вратата на твоята стая и като ти се доспи, легни си.“ Жена му отвърнала: „На добър час!“ Като дошло време, тя се доближила до пукнатината на стената и почукала, както се били уговорили с Филипо; той се приближил веднага, дамата му разказала какво е направила тая сутрин, какво казал мъжът й, след като се наобядвали, а после добавила: „Сигурна съм, че той няма да излезе от къщи, ами ще остане да дебне край вратата: затова гледай тая нощ да се вмъкнеш у нас през покрива, за да прекараме заедно.“ Младежът се зарадвал много и казал: „Мадона, оставете това на мен.“

Щом се стъмнило, ревнивецът се въоръжил и се скрил тихомълком в една стая на долния етаж, а жена му заповядала да залостят всички врати, особено тая, дето била насред стълбата, та, ако рече, ревнивецът да не може да се качи горе. Младежът пък успял да се промъкне, без никой да го усети, и когато си рекли, че е време, двамата легнали в постелята и започнали да си доставят един на друг и удоволствие, и утеха; на разсъмване младежът се прибрал у дома си. А клетият ревнивец, който останал без вечеря и треперел от студ, прекарал цяла нощ с оръжие в ръка, очаквайки да издебне свещеника; тъй като не можел повече да издържи, малко преди разсъмване той си легнал в стаята на долния етаж и спал до към третия час. По това време входната врата била вече отворена, затова, като се събудил, той се престорил, че се прибира отнякъде, влязъл у дома си и се нахранил. Малко след това пратил някакво момче (уж прислужника на свещеника, пред когото жена му се изповядала), като му заръчал да я попита дали е идвал при нея човекът, за когото е ставало дума. Жена му познала много добре пратеника и отвърнала, че тоя човек не е идвал и че ако престане да я посещава, възможно е и тя да престане да мисли за него, макар и да не й се искало да стане така.

Какво да ви разказвам по-нататък? Ревнивецът прекарал много нощи край вратата в желанието си да издебне свещеника, а през това време жена му се забавлявала непрекъснато със своя любовник; най-сетне ревнивецът не издържал и запитал гневно жена си какво е казала на свещеника, когато отишла да се изповядва. Жена му отвърнала, че няма да му каже, защото няма да е нито прилично, нито редно. Ревнивецът викнал: „Ах, ти, престъпнице такава! Аз знам много добре какво си казала на свещеника; искам да узная кой е тоя свещеник, когото ти толкова обичаш и който спи всяка нощ с тебе благодарение на своите магии; или ще ми кажеш, или ще те заколя.“ Жената отвърнала, че не е вярно, че в никакъв свещеник не е влюбена. Ревнивецът викнал: „Как? Та нали си признала тая работа пред свещеника, при когото отиде да се изповядваш?“ Жена му възразила: „Ти го знаеш с такива подробности, сякаш не той ти го е казал, ами като че ли и ти си бил там; да, вярно е.“ Ревнивецът я подканил: „Хайде, кажи ми кой е тоя свещеник! Казвай веднага!“

Жена му се усмихнала и рекла: „Много се радвам всякога, когато някоя обикновена жена успее да поведе за носа някой умен мъж по същия начин, както хващат овена за рогата, за да го поведат към кланицата; ти, разбира се, не си умен и си престанал да бъдеш такъв, откакто, без сам да знаеш, си допуснал у тебе да се всели злият дух на ревността; и колкото по-глупаво и по-грубо се държиш с мен, толкова по-незначителна става маята заслуга. Та нима наистина мислиш, съпруже мой, че моите очи са толкова слепи, колкото е сляпа твоята душа? Тъкмо защото не съм сляпа, веднага познах кой бе свещеникът, пред когото се изповядвах, и разбрах, че си ти; ала аз реших да те оставя да намериш каквото бе тръгнал да търсиш и ти помогнах. Ако ти наистина беше толкова умен, както си въобразяваш, нямаше да постъпиш така, за да се опиташ да узнаеш тайните на твоята добра жена, а без да губиш време в напразни подозрения, щеше да се досетиш, че онова, което тя ти призна, е самата истина и че не е извършила никакво прегрешение. Аз ти казах, че съм влюбена в един свещеник; та нали ти, когото аз напразно обичам, тогава се беше предрешил като свещеник? Казах ти, че когато той пожелае да спи с мен, никаква заключена врата не може да му попречи; я ми кажи, заключвала ли съм вратата, когато си пожелавал да дойдеш там, където съм била и аз? Казах ти, че свещеникът спи с мен всяка нощ; кога не си спал с мен? Колкото пъти ми пращаше твоя прислужник, толкова пъти му отвръщах, че свещеникът не с идвал при мен, но толкова пъти, както ти е добре известно, и ти не беше при мен. Та кой друг освен теб, дето си заслепен от ревност, колкото и да е неразумен, нямаше да разбере всичко това? А ти всяка нощ дебнеше край входа и си мислеше, че ти вярвам, че отиваш да вечеряш и да спиш на друго място. Опомни се най-сетне и стани отново човек, какъвто беше преди, не ставай за смях пред тия, дето подобно на мен знаят какво вършиш, и престани да ме надзираваш толкова строго, както правиш сега; защото, кълна се в Името Божие, ако река да ти сложа рога, и сто очи да имаше, а не две, пак ще си доставям удоволствие така, че нищо да не забележиш.“

Нещастният ревнивец си въобразявал, че е успял по най-изкусен начин да узнае тайните на жена си, а се оказало, че изиграният е той; затова нищо не казал, решил, че жена му е умна и разумна и тъкмо когато имало за какво, изведнъж престанал да я ревнува, по същия начин, както преди пламнал от ревност, без да има основание. А мъдрата жена, след като получила почти пълна свобода да върши каквото си иска, почнала да вика любовника си не през покрива, както правят котките, а през вратата, и действувайки предпазливо, продължила да се среща и забавлява с него.

НОВЕЛА VI

Мадона Изабела е с Леонето; тя бива посетена и от месер Ламбертучо, който е влюбен в нея; но съпругът й се завръща, тя накарва месер Ламбертучо да излезе от къщата с нож в ръка, а после съпругът й изпраща Леонето до дома му.

Всички харесали извънредно много новелата на Фиамета и твърдели, че жената е постъпила много добре, а нейният глупав съпруг си е получил заслуженото. Когато разказът завършил, кралят наредил Пампинеа да продължи и тя започнала така:

— Мнозина, разсъждавайки повърхностно, са на мнение, че любовта обърква ума на хората и че влюбените едва ли не загубват способността да разсъждават. Мисля, че както пролича и в предишните новели, това твърдение е смешно — нещо, което и аз желая да докажа.

В нашия град, богато надарен с всякакви блага, живяла млада, благородна и твърде красива дама, омъжена за знатен и доблестен рицар. Но както често се случва човек да не се задоволява непрекъснато от една и съща храна и да пожелае да я разнообрази, така и споменатата дама не била напълно удовлетворена от своя съпруг и се влюбила в един младеж на име Леонето; той бил твърде приятен и благовъзпитан, въпреки че не бил от знатен род. Той също се влюбил в нея и понеже, както ви е известно, когато и двете страни се стремят към едно и също, то рядко остава без последствие, не минало много време и любовта им се увенчала с естествения си завършек.

В същото време, тъй като тя била красива и привлекателна жена, в нея се влюбил безумно някакъв рицар, на име месер Ламбертучо, в когото тя за нищо на света не можела да се влюби, защото бил много неприятен и противен човек; той продължавал да я ухажва най-упорито, пращал й не едно послание, а когато и това не помогнало, заръчал да й кажат, че ако тя не склони на неговите желания, той ще я опозори, понеже бил доста влиятелен. Поради това, знаейки що за човек е той, тя се уплашила и решила да се подчини на волята му.

Когато дошло лятото и дамата, която се казвала мадона Изабела, съгласно нашия обичай се преместила в едно от най-красивите си имения извън града, една сутрин се наложило мъжът й да замине за няколко дни; тогава тя пратила вест на Леонето да дойде при нея, той се зарадвал безкрайно много и тръгнал веднага. Но и месер Ламбертучо научил за заминаването на нейния съпруг, затова възседнал коня си, препуснал към имението, пристигнал и почукал на вратата. Като го видяла, слугинята на дамата изтичала при нея — мадона Изабела била в стаята си с Леонето, — викнала я настрана и й казала: „Мадона, пристигна месер Ламбертучо. Той е сам и е долу.“ Като чула това, дамата се почувствувала най-нещастната жена на тоя свят, но понеже се бояла много от него, помолила Леонето да не се ядосва, загдето ще се наложи да го скрие зад завесата на леглото, докато отпрати месер Ламбертучо. Леонето, който се страхувал от Ламбертучо не по-малко, отколкото дамата, се скрил където му казали, и дамата заповядала на слугинята си да отиде и отвори на месер Ламбертучо. Слугинята го посрещнала, той слязъл от коня, вързал го на куката в двора и се изкачил по стълбата. Дамата излязла да го посрещне на горния край на стълбата, усмихнала се, поздравила го, доколкото могла, с най-любезни слова и го запитала как е. Рицарят я прегърнал и целунал, след което казал: „Душо моя, казаха ми, че вашият съпруг отсъствува от къщи, и аз дойдох, за да прекарам известно време с вас.“ Двамата влезли в стаята, затворили вратата и месер Ламбертучо почнал да се забавлява с мадона Изабела.

Не щеш ли, докато той се забавлявал с дамата, съпругът й се върнал преждевременно и най-неочаквано и за самата нея. Слугинята го забелязала, когато той наближавал къщата, хукнала веднага към стаята на мадона Изабела и й съобщила: „Мадона, господарят се завърна; мисля, че е вече на двора.“ Като чула това, дамата си рекла, че с нея е свършено: в стаята й имало двамина мъже, а рицарят нямало как да се скрие, тъй като конят му бил вързан на двора. Въпреки това тя веднага съобразила какво да направи, скочила от леглото и казала на месер Ламбертучо: „Месер, ако наистина ми желаете поне малко доброто и искате да ме избавите от смърт, направете каквото ще ви кажа сега: извадете си кинжала, вземете го в ръка, хукнете надолу по стълбата, престорете се на страшно разгневен и повтаряйте непрекъснато: «Кълна се в господа-бога, че следващия път няма да ми избягаш». А ако мъжът ми се опита да ви задържи или пък ви запита за нещо, не казвайте нищо друго освен това, което чухте сега от мен; качете се на коня си и не оставайте при мъжа ми.“ Месер Ламбертучо казал, че е готов да го направи: измъкнал кинжала си и с пламнало лице (отчасти поради току-що изпитаното удоволствие, отчасти и от яд поради завръщането на рицаря) направил както му заръчала дамата. В това време мъжът й слязъл от коня си и тъкмо се чудел на кого ли е другият кон, видял месер Ламбертучо, който тичал по стълбата, слисал се и от думите му, и от вида му, и го запитал: „Месер, какво значи всичко това?“ Но месер Ламбертучо пъхнал крак в стремето, скочил на седлото и без да каже друго освен: „Кълна се в Господа Бога, че следващия път няма да ми избягаш“, пришпорил коня си и препуснал.

Почтеният човек влязъл в къщи и на стълбата срещнал своята съпруга, която изглеждала изплашена и объркана; той я запитал: „Какво става? Кого заплашваше месер Ламбертучо, защо беше така разгневен?“ Мадона Изабела се дръпнала към стаята си, за да може Леонето да я чуе по-добре, и отвърнала: „Месер, никога не съм брала такъв страх като днес Изведнъж тук се появи някакъв младеж, когото не познавам и когото Ламбертучо гонеше с кинжал в ръка; младежът се втурна в стаята ми, понеже намерил вратата отворена, и ми каза, треперейки от страх: «За бога, мадона, помогнете ми, за да не ме убият пред очите ви». Аз станах и тъкмо се канех да го разпитам кой е и какво става, когато долетя и месер Ламбертучо и викна: «Къде си, предателю?» Аз обаче застанах на вратата и му попречих да влезе, а той беше толкова учтив, че като видя колко ще ми бъде неприятно, ако влезе в стаята ми, поговори с мен и си тръгна, както сам си могъл да се увериш.“ Съпругът й казал: „Добре си постъпила, жено; щеше да бъде голям позор, ако в нашия дом беше извършено убийство, а месер Ламбертучо е постъпил много лошо, втурвайки се да преследва човек, приютил се в нашия дом.“ После запитал къде се намира този младеж. Мадона Изабела отвърнала: „Месер, не зная къде се е скрил.“ Тогава рицарят викнал: „Къде си? Излез, не се бой!“

Леонето, който слушал и треперел от страх, защото наистина се бил изплашил здравата, излязъл от мястото, където се криел. Рицарят го запитал: „Какво се е случило между теб и месер Ламбертучо?“ Младежът отвърнал: „Нищо, месер, аз съм твърдо убеден, че той или не е с всичкия си, или се е припознал, понеже, щом ме видя на пътя, недалеч от вашия дворец, измъкна кинжала си и се нахвърли връз мен с думите: «Умри, предателю!» Аз не го запитах защо прави така, ами си плюх на петите и хукнах насам, където се спасих благодарение на Бога и на тази дама.“ Тогава рицарят казал: „Сега се успокой, аз ще те заведа до вас здрав и читав, а ти гледай да разбереш защо се е нахвърлил върху теб.“

После поканил младежа на вечеря, качил го на един кон и го придружил чак до дома му във Флоренция. А младежът, следвайки напътствията на дамата, още същата вечер се срещнал тайно с месер Ламбертучо, двамата се разбрали и въпреки че дълго време след топа тая случка не слизала от устата на хората, рицарят не успял да се досети за измамата на своята съпруга.

НОВЕЛА VII

Лодовико се обяснява в любов на мадона Беатриче; тя накарва мъжа си Егано да се облече в нейните дрехи и го изпраща в градината, след което спи с Лодовико; после Лодовико отива в градината и набива Егано.

Цялата дружина похвалила като чудесна находчивостта на мадона Изабела, за която разказала Пампинеа; но Филомена, на която кралят наредил да продължи, казала:

— Любезни дами, може би греша, но аз мисля, че находчивостта, за която ще ви разкажа сега, заслужава не по-малка похвала.

Вие трябва да знаете, че на времето в Париж живял някакъв благородник от Флоренция, който бил обеднял; поради това почнал да се занимава с търговия и така му потръгнало, че придобил несметно богатство. От жена си той имал един-единствен син, когото кръстил Лодовико, но тъй като желаел синът му да се числи към благородниците (от каквото потекло и бил), а не да се занимава с търговия, бащата не го пратил в някой склад, а го наредил на служба при френския крал заедно с други благородници, където младежът се научил на много добри обноски и на редица хубави неща.

И така, Лодовико живеел в кралския двор; един ден, когато той и неколцина младежи се събрали да си поприказват, в двора пристигнали неколцина рицари, които току-що се били върнали от Божи Гроб; като разбрал, че младежите разговарят за красавиците на Франция, Англия и на другите страни по света, единият от рицарите се намесил в разговора и заявил, че той бил пребродил целия свят, че бил видял много жени, но никъде не срещнал жена, чиято хубост може да се сравнява с красотата на съпругата на Егано дей Галуци от Болоня, на име мадона Беатриче; другарите му го подкрепили, тъй като й те били ходили в Болоня и били виждали дамата.

Като чул това, Лодовико, който дотогава не се бил влюбвал, пламнал от толкова силно желание да се срещне с тази дама, че престанал да мисли за друго; и тъй като решил да отиде в Болоня, за да види дамата и ако наистина я хареса, да остане в града, излъгал баща си, че иска да пътува до Божи Гроб; ала баща му дълго се колебал, преди да му разреши да потегли натам. Лодовико пристигнал в Болоня под друго име — Аникино — и щастието веднага му се усмихнало; срещнал дамата още на следния ден, на някакво празненство; тя му се сторила много по-красива, отколкото допускал, поради което се влюбил безумно в нея и решил да не си тръгва от Болоня, докато не спечели любовта й.

Той седнал да размишлява как да постъпи и след като отхвърлил всички други начини, решил, че ако се настани като слуга при нейния съпруг — който имал голяма прислуга, — може би ще успее да постигне онова, към което се стремял. Аникино продал конете си, погрижил се да настани слугите си, на които заповядал да се правят, че изобщо не го познават, после станал близък със стопанина на странноприемницата, където бил отседнал, и му подметнал, че би постъпил на драго сърце като слуга при някой знатен човек, стига да намери такъв. Стопанинът отвърнал: „Ти си само за един благородник от нашия град, на име Егано; той има голяма прислуга, но държи всичките му слуги да са така представителни, както си и ти; ще поговоря с него.“ Речено-сторено: отишъл при Егано и веднага уредил работата на Аникино, от което той останал от доволен по-доволен.

След като постъпил на работа при Егано и имал възможност да вижда твърде често жена му, Аникино започнал да служи на господаря си с голямо старание, а той толкова се привързал към Аникино, че без него нищо не предприемал, предоставяйки му и себе си, и управлението на всичките си работи и имоти. Веднъж Егано излязъл на лов, Аникино останал, а мадона Беатриче (която още не се досещала за неговата любов, макар и често да се заглеждала в него, харесвайки го и одобрявайки неговото държане и обноски) го викнала да играят шах. В желанието си да й достави удоволствие, Аникино се оставял да бъде побеждаван и го вършел толкова умело, че дамата се радвала безкрайно. Когато придворните на дамата, след като погледали играта, си отишли и ги оставили сами, Аникино изведнъж въздъхнал дълбоко. Дамата го погледнала и запитала: „Какво ти става, Аникино? Да не би да ти е неприятно, задето печеля?“ Аникино отвърнал: „Не, мадона, причината за моята въздишка е много по-голяма.“ Дамата рекла: „Кажи ми каква е, ако ме обичаш.“ Когато Аникино чул, че жената, която обичал най-много от всичко, го заклела да говори с израза „ако ме обичаш“, въздъхнал още по-дълбоко от преди; поради това дамата отново го замолила да й каже причината за неговите въздишки. Аникино отвърнал: „Мадона, аз много се боя, че ако ви кажа, не ще ви стане приятно; боя се още и от това, че бихте могли да го споделите с друг човек.“ Дамата отвърнала: „Повярвай ми, няма да ми стане неприятно; бъди сигурен, че никому няма да кажа каквото ще ми довериш, освен ако сам не пожелаеш това.“ Тогава Аникино рекъл: „Добре, щом ми обещавате, ще ви кажа.“ И той почнал да й разказва със сълзи на очи кой е, какво е чувал за нея, къде и как се е влюбил в нея и защо е постъпил на работа при мъжа й; а след това я замолил най-покорно, ако е възможно, да се смили над него и да изпълни съкровеното му и пламенно желание; ако ли пък тя не иска да го направи, нека му позволи да остане такъв, какъвто е сега, и да продължава да я обича.

О, дивна нежност на болонската кръв! Колко са заслужени похвалите, отправяни към теб в подобни случаи! Ти никога не си била жадна за сълзи и въздишки, винаги си скланяла на молбите, била си винаги готова да отстъпиш пред любовните желания! Ако мога да те възхвалявам достойно, както заслужаваш, гласът ми никога няма да секне!

Докато Аникино говорел, хубавицата не откъсвала очи от него, повярвала на думите му и любовта, за която той я молел, почнала да се разгаря у нея с такава сила, че тя въздъхнала, а след като въздъхнала, отговорила: „Мили мой Аникино, успокой се! Досега ни подаръците, ни обещанията, ни ухажванията на благородници, знатни люде и други мъже (а мен са ме ухажвали и продължават да ме ухажват) — нищо не е могло да ме трогне дотолкова, че да се влюбя в някого; а ти, с малкото думи, които каза, направи така, че сега принадлежа много повече на теб, отколкото на себе си. Мисля, че ти напълно си заслужил моята любов, затова те дарявам с нея и ти обещавам, че ще й се насладиш още преди да е изтекла тази нощ. А за да може да стане така, гледай към полунощ да дойдеш в моята стая; аз ще оставя вратата отворена; ти знаеш от коя страна на леглото спя: щом влезеш, ако съм заспала, бутни ме, за да ме събудиш, и аз ще те утеша заради така дълго лелеяното от теб желание. За да ми повярваш, ще ти дам като залог една целувка.“ Тя го прегърнала, целунала го с любов, а Аникино целунал нея.

След като се условили, Аникино се разделил с дамата и тръгнал да си гледа работата, очаквайки с безумна радост настъпването на нощта. Егано се върнал от лов, навечерял се и тъй като бил изморен, легнал да спи; жена му си легнала с него и както обещала на Аникино, не затворила вратата; Аникино дошъл в уречения час, промъкнал се на пръсти в стаята, затворил вратата и се приближил към оня край на леглото, където спяла дамата, сложил ръка на гърдите й и разбрал, че е будна. Щом усетила, че Аникино е влязъл в стаята, тя хванала здраво с две ръце ръката му и почнала да се мята из леглото, докато Егано се събудил, след което му рекла: „Слушай, снощи нищо не ти казах, защото изглеждаше изморен; но я ми кажи, Егано — и нека Бог да ти е на помощ, — кого смяташ за най-добър и най-честен от всички слуги в твоя дом, кого от тях най-много обичаш?“ Егано отвърнал: „Защо ме питаш за това, жено? Нима не знаеш? Никога досега не съм имал служител, комуто да се доверявам и вярвам и когото да обичам толкова, колкото се доверявам и вярвам на Аникино и колкото обичам него. Но защо ме питаш за това?“

Като чул, че Егано се е събудил, Аникино се опитал да издърпа ръката си, понеже се изплашил не на шега, че дамата е намислила да го изиграе; но тя го държала толкова здраво, че той не успял да се измъкне. Дамата отвърнала на Егано: „Ей сега ще ти обясня. И аз бях убедена, че е така, както ти мислиш, че Аникино ти е по-верен от всеки друг, но вече не съм на това мнение, защото, когато днес ти отиде на лов, а той остана у дома, Аникино не се посвени да поиска да се съглася с неговите желания; за да не си служа с много доказателства, а да ти дам възможност сам да се увериш в това, отвърнах, че съм съгласна и че тая нощ, след полунощ, ще изляза в нашата градина и ще го чакам под бора. Аз не възнамерявам да отида, но ако ти искаш да провериш верността на твоя слуга, можеш да го направиш много лесно; облечи някоя моя рокля, забули си главата, излез и почакай да видиш дали ще дойде; аз съм сигурна, че Аникино ще дойде.“


Последнее изменение этой страницы: 2018-09-12;


weddingpedia.ru 2018 год. Все права принадлежат их авторам! Главная